WRITOTOBER 2020 / #9 TREE

 9. Tree

#Writetober2020 #Milvadraskatel #writingprompt

ДЪРВО

Toва е дървото, което приютява детството. Посаждам го в един почти фентъзи свят, за да засиля вълшебството от самото детство. Разказчето е писано във вид на обобщение, като приказка. Разказано в първо лице, но от друго дете, не аз. Мястото е с. Банево(сега квартал на Бургас), но не съвсем там. Автобиографично, но донякъде. Не стана точно така  :)

          Снимка: от автора,с. Банево,2017 г. Някогашната моя земя на Детството
            (80те години на миналия век)

Това беше нашето Дърво. С най-големите клони, с най- прохладната сянка.Можеше да се катериш по него като по стълби, разклоняващи се от двете страни на основния му дънер: а ние със сестра ми и приятелите ни познавахме всеки клон, всяка негова издатинка и стъпвахме точно където трябва с бързината на котка, а когато ни питаха познаваме ли нещо, казвахме: "Познаваме го като клоните на собственото ни Дърво!"
Беше безполезно Дърво, казваше баба. Даваше джанки - малки и кисели плодове, но ние го обожавахме. Можехме да закачим цял хамак на един преден клон - от началото до върха му, толкова беше жилав, а на страничен клон вдясно - люлка, защото растеше под прав ъгъл.
На "третия етаж", както го наричахме, причудливите клони образуваха нещо като площадка и ние със сестра ми се криехме от баба, когато беше тръгнала да ни бие. Тя ни викаше, ние се хихикахме отгоре, а баба не можеше да ни види от гъстия листак.
  Месец юли отваряше портал на дървото към света на елфите. Всяка вечер седяхме там (измъкнали се от леглата),заобиколени от светулките - феи, мравките се превръщаха на работливи гномчета, катеричките започваха да ходят на два крака, носеха елечета и шапки, а елфите се нанасяха в построената ни едностайна къщичка, вече дворец. Ние им казвахме, че могат да отседнат и във фургона, който се беше вкоренил близо до дървото, но те категорично отказваха да живеят другаде. "Ние, птиците, казваха те, искаме да сме нависоко. На сигурно. "
   В дървото имаше и малка хралупа, където аз криех съкровищата си, а дори не казвах на кака. Тя беше заета да си говори, провесена, с едно наше приятелче.
  Веднъж видях и пеперуда, много красива пеперуда. Сякаш разказваше история с крилата си. Много исках да я имам, а баба каза,че от училище ще получа похвала, ако си направя колекция от препарирани насекоми. Аз бях ловец. Хващах всякакви насекоми - като богомолки, скакалци, летящи мравки (Миризливките ги избягвах- даже със сестра ми си ги давахме една на друга като номер). Но винаги после ги пусках.
И забучих пеперудата с карфица на дървото.
Разбира се, тя не помръдна повече. А аз плаках цял ден, разкайвах се и я оплаквах. После я погребах близо до дървото, забих ѝ кръстче и нарисувах върху него пеперуда.
Падала съм от Дървото. А познавах клоните, като пръстите на двете си ръце. От "втория" етаж.Тъпа болка ме зашемети в корема и си изкарах въздуха. Останах да лежа известно време, но после сякаш самото дърво ме повдигна, извика ме със зелената си свежест.
Като котката Мърка, обаче, нямаше друг катерач. Всички ѝ завиждахме. Но един ден тя нямаше намерение да се катери. "Така е, като си надебеляла" - присмях ѝ се аз. След това тя роди - малки котенца. Пухчета -шепички писукаха непрестанно и слепешката пълзяха, търсейки нещо. Ние страшно се зарадвахме. Мърка ни изгледа сърдито и се постара да примъкне малките си в една пролука на фургона.
Иначе за прехрана... освен киселките, ядяхме череши на корем от близката овошка. Дядо я беше подрязал, да не расте много. Вляво беше плет, с натрупани дърва за зимата и започваше двора на вуйчо, а отсреща, отвъд лозята за вино се мръщеха бараки - ограничители за двора на чичо Драгне.
Той беше много свъсен човек, щом го видехме да се мотае на границата, се криехме по Дървото, спотайвахме се и го наблюдавахме. Бяхме чували ужасни слухове - как коли зайци и ги провесва с одрана кожа на простор за дрехи.
Той отглеждаше само полезни животни и полезни дървета.

Всичко това щеше да трае вечно...но баба и дядо продадоха двора с къщата.
На Драгне.
Видяхме го как идва със секира в ръка. На дървото се вдигна олелия, гномите налазиха чичкото, катеричките го замеряха с бомби- кисели плодове, елфите го зашеметиха с вълшебните си стрели, един от тях изтръгна от ръката му секирата, запокити я в пръстта, а от нея порастна ново дърво. След това хванаха лошия чичко и го метнаха в полезната му леха с патладжанени  насаждения. Така Драгне беше победен и не отсече Дървото.
Но не стана точно така.