WRITETOBER 2020 /#8 FOUND

 #Writetober2020 #Milvadraskatel #writingprompt


8. Found

Това беше нечувано!
Джей Линк, актьорът, беше пристигнал в България, София и даже в момента беше слязал от метрото, което ползваше - да е сред народа - и дори вече беше говорил с възрастна женица, беше я прегърнал и ѝ говорил утешителни думи. Виждаше се ясно от клипчето на Ютуб със стриминг на живо.
Лина изхвърча навън от вкъщи.
Докато тичаше, следеше какво се случва в интернет през телефона си. Батерията щеше скоро да падне, както се разбра от отчаяния му писък. Точно тогава звънна майка ѝ и се почна: „Вече си на 29, време е да си намериш нормална работа!...” Лина се опита да обясни, но телефонът сам приключи разговора.
И тя започна да разпитва из града. Времето беше чудесно за разходка, 22 градуса, слънце и разкъсана облачност.
Движеше се по Графа и разбра от разказите на очевидци, че Джей е помогнал на майка с дете да пресече жълтите павета, снимал се е със семейство туристи, поседял е на пейка при Свети седмочисленици, хранил гълъбите, после е пристигнал на площад Славейков, но е нямало къде да се седне и въобще – какво да се прави там, а и слънцето му светело в очите.  После е свил по Солунска, купил си е иконка от изнудвач-продавач и е продължил към НДК.
Лина се засили и набра скорост, когато се усети, че е излязла от къщи по чехли. За щастие си носеше и малко пари. Имаше късмет. Продавачката от отсрещния магазин (която я гледаше странно) ѝ разказа с опияняваща радост как Джей е влязъл в магазина и си е купил най-скъпия костюм. Също така я е прегърнал и се снимал с нея.
Лина вече беше без дъх, от тичане краката я боляха, както и коремът, остро, вляво. Мечтата ѝ отново се разля като реалност пред нея: как го среща, как той се радва, прегръща я и и показва човечност. Трябваше ѝ, поне малка глътка въздух от вакуума на самотата!
Когато извървя Солунска, сля се с тълпата от Витошка и не спираше да разпитва, най-накрая го видя. Бешеседнал на пейка на алеята пред НДК, вдясно от фонтаните.
Тълпа от студенти също се беше насочила към него.
Лина изхрипря и се втурна с новите си обувки към целата.

(Много се чудех какво да пиша за Намерен. Имах идея и за герой, който намира себе си – но може би тази историйка също е за това? Или да пиша за мой скъп човек, който много искам да бъде Намерен... Но в крайна сметка идеята да търсиш нещо далечно и непознато да те утеши, много ме развълнува)