Любима моя приказка, която написах през септември, 2019 г и спечели конкурс на БУКВИТЕ - прилагам линк най-долу. Предполагам, малко ще редкартирам края по-нататък.
Ще бъде илюстрирана от мен (автора).
Йор
и корабчето
(история
от света на Затос)
Йор изтегли
мрежите си и се загледа в златните вълни. В пристанището имаше завързани много
галеони - точно като този, който искаше внучката му Фара. Малко корабче - за да
плува във въображението си и да търси тате в необятните висини, дълбини и
ширини - за това не се искаше голям кораб. Тези измерения съществуваха във
всеки един момент, а голямата луна ги осветяваше, заедно с мен и теб,
пристанището, синьото селце. Йор беше единственият, който си беше боядисал
къщата в жълто. Затова и хората не го приемаха за близък, но всички го
познаваха и се спираха да си взимат морски цветя от него. Всеки, който искаше
да се сдобри най-дипломатично, подаряваше такова морско цвете в сфера от морска
вода. Ароматът му прогонваше всякаква меланхолия, тревога, подобряваше здравето,
прочиствайки с морски пари дихателните пътища. А след това загиваше.
Йор седеше подпрян на
една синя стена с доста угрижен вид. Цветята бяха обърнали червените и жълтите
си главички към него. Рожденият ден на Фара наближаваше - а той никога не беше
правил корабчета. Нямаше и много време - нали ловеше и продаваше цветята. Не се
знаеше дали инструментите в барачката щяха да му свършат работа. Йор се напъна
да си представи най-изяното, детайлно корабче - с мачтите, платната, руля,
паубата, трюма, с малките фини щагове и перапет от балюстради, но накрая все
изникваше най-недодяланото корабче - буца дърво и листо за платно. Той поклати
глава, същото направиха и морските цветя. Накрая те се умориха и заспаха и нямаше
как да бъдат продадени. Йор ги нареди, проклинайки, в дървените рамки на
каручката си, която всъщност беше бивша лодка.
-Гадост, гадост! Не съм имал по-гнусен
ден! Толкова гаден! Проклет живот! Да ви вземат триста и петдесет дяволи!
В този момент мина майка с момченце и
Йор се провикна:
- А, радост, радост! Не съм имал
по-вкусен ден! Толкова гладен! Букет -живот! Да си взема ли триста и петдесет
равиоли?
Момченцето и майка му отминаха, с
какво-беше-това физиономии, а Йор се върна да пусне цветята обратно в морето.
Залезът беше към своя край. Цветята му помахаха, но той не ги заблеяза. При
скалите видя няколко момчета, които си играеха с корабчета. Едно от тях беше
подпряно в студената сянка на голям камък, в момента невидимо за децата. Йор се
приближи. Докато се смееха и плацикаха с боси крачета, той незабелязано мушна
корабчето в торбата си. Нямаше време да го разглежда, а забърза към кея.
Но беше красиво. Спомни си Фара. "Моля те, дядо. Само това искам: направи
ми корабче. Каквото и да е. Платната може да са от мушамата в кухнята, трюмът -
от старата солница...Ще го направиш, нали?" "Разбира се,
миличко". Сега! Сега нямаше да е някое мизерно корабче, а истинска
майсторска изработка. С мънички каюти. С дъсчици от най-фината и здрава
керпатска кора. Залепени с най-пресен лепнисок. Сега си я представи пак.
Правеше премятанки от радост; радост, голяма колкото морето. "Дядо!
Корабчето е прекрасно! Не съм се и надявала на толкова красиво. Не може да се
сравни с мушамено, солничаво корабче!..."
Йор посегна към торбичката и леко
напипа корабчето, за да се увери, че е там.
Слънцето беше залязло, много жени
излизаха да съберат прането по мостовете-тераси. Фенери и цветя се разлюляха;
тъмнината усилваше светлината им.
След две пресечки беше тяхната
прословута жълта къща. Изкачи с трeпет синьото стълбище. Когато го изпревариха
децата от пристанището.
Всички бяха тъжни и се оглеждаха във
всяко ъгълче, едно момче бършеше сълзите си с мръсна ръчица.
- Беше ми подарък от дядо. - Хълцаше
то. - Но него вече го няма. Не може да ми направи ново корабче.
Остра болка жегна сърцето на Йор. Той
се поколеба за миг.
- Чакай, момче! Това ли търсиш? - И
извади корабчето с грубите си, захабени, треперещи ръце.
Изведнъж лицето на момчето се преобрази,
то се пресегна и прегърна корабчето. Имаше радост - колкото цяло море.
-Аз, такова, намерих го. И исках да го
върна, да, ама първо да разгледам детайлите по изработката... - започна да
жестикулира Йор.
Децата отдадоха благодарствения
поздрав за довиждане и свиха в една пресечка. Йор с натежали стъпки отвори
жълтата си вратичка. Отряза парче мушама, взе старата солница, парче дърво,
малко канап и отключи работилничката във вътрешния двор. Там, на жълтото рафтче, беше олющената му синя кутия с инструменти.
(край)
No comments:
Post a Comment