WRITOTOBER 2020 / #1 SCROLL #2 DISGUISE

 а Writеtober. #Writetober2020

#1 Scroll

Идеята, която обединява текстчетата: самостоятелни разкази, много кратки, които изразяват идея и са завършени и неочаквани. Водя се по тема, не по ключова дума. Рамер - от 100- 300 думи

1. СКРОЛ.
Ето, че моментът настъпи.
Цял живот беше живял за това, това беше едничката му цел, откакто беше чул Приказките за първи път, откакто го бяха приели в Гилдията на крадците. Лягаше с този образ пред очите си, всичките му мисли бяха изписани върху него, емоциите му го оцветяваха в различни цветове. Ето че сега беше пред него - свещенният скрол.
Тейк стоеше пред него в благоговение и не помръдваше. Движеше се слънцето, което последователно огря заспалия град, после терасата, след това почти едновременно снишилата се фигура и великолепния скрол.
Легендата разказваше, че в него е изписано велико пророчество, валидно за друг свят и друго време, далеч в бъдещето. "Кой знае как това ще промени света, който познаваме..." - прошепна Тейк, сам на себе си.
После го взе в треперещите си ръце. Не разгледа позлатените орнаменти на странни градове, изрисувани старателно по кутията.
Разтвори го с още по-треперещи ръце.
Пое дълбоко дъх, усещаше дишането си като от недра на пещера.
И зачете:
"Древното пророчество за мишката.
Не тази мишка, която познаваме от този свят.
А от свят далечен във времето и пространството.
Мишката, която ще прегръщаме с ръка, докато съзнанието ни лети из други светове -от думи, мисли, кадри и музика.
Мишката, която има скрол."


За Writеtober. #Writetober2020
2.Disguise


2.Маскирам се

Музиката гръмна, за пореден път.
Започваше бал, поредният. Тигран беше загубил броят им.
Залата блестеше, златна, украсена, обширна, покрита до последния си милиметър със зашеметяващ детайл. Двойки бяха изоставили масите за ордьоври и сега вихрено се носеха из залата, като водни лилии при буря.
Тигран се беше свил зад завесата на най-високия балкон и наблюдаваше. Дали ще се появи тя, този път? Намести маската си, на чудовище. Но дори когато я свалеше, той пак беше чудовище. И да се появеше, и да танцуваше пак с него, и да говореха, тя нямаше да се задържи и миг заради грозното му лице - цялото в белези от операциите. Ако знаеше.
Докато въздишаше, дланите му се потяха, тръпки лазеха по стройната му снага, а надеждата, с която танцуваше, направи реверанс и се отдалечи, внезапно нов блясък сред всеобщия блясък привлече умът му. Това беше тя.
Имаше маска на фея и прекрасна ментово-зелена рокля, която неописуемо подчертавяше тялото ѝ. Тигран още пиеше от този миг-образ, докато слизаше по стълбите с невероятна пъргавина.
Той не беше виждал лицето ѝ. Но Устните ѝ бяха красиви. Усмихнаха се.
Смутено се закова пред нея, поклони се.
И после сякаш и двамата в един момент започнаха да танцуват, сякаш музиката ги беше хванала за ръка и свързала, нежно.
Докато танцуваха и си говореха, я чу да плаче.
-Какво има? - попита Тигран, като взе ръцете ѝ и спря да танцува.
- Трябва да тръгвам... И няма да се върна...Аз съм...аз съм...грозна...