WRITETOBER 2020 / #10 Whisper

 10. Whisper

#Writetober2020 #Milvadraskatel #writingprompt

Днешният разказ няма да е разказ, а по-скоро стремеж за създаване на атмосфера.  Добре де, както се опитвам да създам такава в рисуването. Ще взема един герой, ще го подбутна в една много тревожна и мрачна среда, а после ще се постарая, напротив, да го настаня в най-успокояващата и сигурна възможна среда. По случая ще си пусна и съответна музика.

10. Ш е п о т

Esitere (it) - колебая се
Еsistere (it) - съществувам
Не  пропускайте буквата.

Езит погледна разранените си, измъзнали ръце.Целият този път беше зад гърба му, цялото това страдание. Щеше да влезе, най-накрая в Залата на шепота.Беше в предверието ѝ.
Зад него виелицата сърдито свистеше и пищеше, опитваше се да го докопа, около него го обгръщаха мрачни, синкави, високи стени, бял пясък се промъкваше против всички физически закони из различни пукнатини, сякаш имаше разум.
Стъпките на Езит проскърцаха като древен език,той погледна високите порти, страх завъртя орбитите на очите му и ги размъти.
Портите, тежки тонове епохи, поддадоха с лекота.
Есит не ги разтвори докрай, а се провря през пролуката, после се свлече като вързоп на каменния син под. Белият пясък го близна, образува рисунки около него. Камъните зашепнаха. Той се огледа, приведено, премигна, задържа дъха си, а после го пусна на равни, дълбоки интервали.
Залата не беше толкова широка, колкото си преставяше, но беше безмерно висока. Камъните, изграждащи стените, имаха различна форма и големина, но пасващи си напълно, всяко с различен релеф в себе си. Всеки един от тях шепнеше различна история. Възможното бъдеще.
Езит усещаше този дизонанс от шепот все по- влудяващ и все по-ужасяващ. Студът и пясъкът усилваха играта си, вкусът в усните му ставаше все по-горчив, мирисът  - все по-солен,а ръцете му свикваха с грубата и натрошена повърхност на земните камъни. Стори му се, че вижда още цветове: червено проблясва в един голям камък в горе-долу центъра на полезрението му. 
На езика на неговото племе, на древния забравен език, това беше знакът "избирам". Още "съществувам".
Знак, който допълваше Знакът "Колебая се" и променяше значението му.
Езит разбра. Отдели ръцете си с мъка и усети, че може да ги движи вече с лекота.

Ами, май имам и история.