7. Journey
Историята за днес оново ще се опитам да нагъчкам в 300 думи, но не се знае, като бъдещето. Сега ще има, то се знае - пътуване в бъдещето - с атрактори за гари (като фен на Теория на хаоса), фатном на времето и отчаян изобретател, който се връща в миналото да дава съвети на опърничавото си по-младо аз.
#Writetober2020 #Milvadraskatel #writingprompt
Пред него в в мрачната стая, осветена само от експеиментални светлини, изплува фигура. Беше стройна, облечена в червено и черно, и женска, ако се съди по очертания в бяла мъгла силует.
-Какво си се разциврил! - Викна фигурата. - Хайде, стягай се, чака те пътуване!
- Ти... коя си? - Стресна се Велис (от Велислав, ама звучи космическо.)
-Фантомът на времето. И съм вечно млада - при което фигурата се засмя злорадо, а после секна сама смеха си. - Хайде, тръгвай. Ти ме повика с УЖАСНОсилнотосиЖЕЛАНИЕ да се върнеш във времето.Понеже нямам време, ще ти обясня по пътя.
-Aми.. да си взема тогава четката за зъби, пастата, малко долно бельо...
-Уффф- подбели очи Фантомката, -там където отиваш, има, и си е твое. В същите размери и цвят. Хайде!
Тя рязко отвори вратата на мазето и отвън, вместо олющения коридор, дюшека и изхвърлените цветя, се ширна безкрайно пространство, изпълнено от нищо и зеленикава мъгла, препречено от яйцевидна капсула без прозорци.
-Прозорците са на пода - промърмори си Фантомката, незнайно на кого.
Капсулата, изглежда, се движеше с невероятостна скорост, но Велис се чувстваше отлично и беше залепил очи за едно от прозорчетата.
-Еха! Този спомен го имам от една книга! Мората и горето! Тоест... гората -море. Препътувахме я с летящ кораб!
-Концентрирай се на важното - разсърди се Фантомката. - Например между тези атрактори, където искаш да промениш нещо в Живота си. На някой от тях ще слезем.
При което тя сдъвка ядно фалшивата си цигара (поддържаща имиджа ѝ на задник) и рязко зави с кормилото, подобно на рул на древен кораб.
В миналото Велис живее с по-младия си аз, който не го вижда, обаче бива напътстван от него. Младият често обаче се инати и не ще да изпълни заръките на невидимия си по-изпатил и помъдрял Аз. Не ще да бяга, когато ще гръмне един експеримент (старият Велис го завлича към изхода), плаща си сметките навреме, намира си успоредна работа с тази на учен, едвам води любимата си на ресторант- а от там идва и моментът,където всичко се обърква, защото момичето може да вижда стария Велис (на пресекулки), например как той кара Младия да ѝ поднася стол да седне или го ръчка да я целуне.
П.П. От фейсбук група за писане разбрах,че това с напътстващия по-стар Аз, е в основата на "Рик и Морти". Кълна се, не съм гледала анимацията и не знаех! Пиша го фенфикшън и продължавам...
No comments:
Post a Comment