4. Key
Kиаве долепи нос към стъклото. Навън, на площада, се щураха хора, не като мравки, а като раздразнен рояк оси. Това прозорче беше най-красивото в цялото приземие-магазинче, което вечер ставаше на спалня- в горния полуетаж, където се търкаляха разни инструменти за обувки.
- След малко пак ще се развикат – въздъхна баща ѝ и се зае с щавенето на кожа. Това беше последната му поръчка и той сякаш не бързаше с нея.
Майката също му отговори с въздишка и продължи да меси тесто. Киаве се обърна отново към прозорчето.
На каменното възвишение на площада се възкачи пъстър глашатай, разтвори свитък и се провикна, държейки в ръка малка птица-грамофон:
-Внимание, смели приключенци! Копията на Ключа са вече изработени! Всеки може да си закупи своето от Централните конаци. Не забравяйте, изворът за мана е много важен за всички ни...
- Важен, глупости! – Спря работата си за миг бащата. – И какви са тия скъпи ключове, дето ще ги продават?
Майката също спря да меси.
- И все пак, маната... пречиства водните извори. Помага на стъклар-майсторите да изработват витражи. Помага на войните- магъосници да защитават града...
- Абе защитават. Защитават тия, Големците. А на тях – притрябвали им моите обувки!
За първи път през своя шестнадесетгодишен живот Киаве се почувства вдъхновена. Щеше да избяга. Да стигне до най-високия връх на Стръмна планина, да намери Портата на Извора и да го отключи. Нищо, че няма ключ... Тя погали парченцето витраж, останало от древни времена в долния ляв ъгъл на стъклото. И продължи да почиства с парцала.
No comments:
Post a Comment