Разказ с ключови думи #1
16. vanish - изчезвам, заличавам се17. map - карта
18. Cheer -развеселявам поздравявам
19. entwine - движещо се дърво и вино (така ми харесва)
20. Millennium - хилядолетие
Преминавам на друг, как да кажа, формат, където пиша история, следвайки ключови думи. Те водят и оформят разказа, без да имам зададена тема. Дължината : от 300 - 500 думи.
Предсказателката
Саша погледна отново с невярващи очи новината. ИЗЧЕЗНАЛ. Въпреки променящата се интерактивна среда на Интернет, заглавието и снимката си стояха, непоколебими. " В един непрестанно променящ се свят.." -повтори си Саша и се задави с кафето.
"Добре, да обобщим. -продължи да мисли на глас тя, докато затваряще лаптопа и навличаше якето си - Пиша нещо по романа си. Някаква сцена. И тя се сбъдва, на другия ден, се СБЪДВА! С някой друг човек ,може би прототип на мой герой. Щеше да е просто съвпадение, ако... се беше случило само веднъж!" Стаята сякаш се люлееше около нея. Затърси си чорапи (след якето!), хартиетото тефтерче за размисли (инстант пътепис), обувките, ключовете. Измъкна КАРТАта изпод котката, която я удостои със смразяващ космически поглед. Мразеше Гугле Мапс през телефона си.
Трябва да спра, трябва да спра да пиша този Постапокалиптичен роман!
Предрече как папагалчето ѝ се губи.
Предрече как си счупи любимата чаша.
Предрече как ще се спъне сестра ѝ в стълбище и ще си счупи ръката.
Мина забързано край старите градски къщи. Не. Не мина край тях. Просто мина. Защото беше предрекла,че Общината ще ги срути.
Обувката ѝ се развърза.
Не помнеше да е предричала това. Наведе се и тогава я удари някаква синкаво-зеленикава вълна. Вуууууп. Тя падна назад. Не завърза обувката си. Сетивата ѝ оказаха.
Когато се оттърси от вцепенението си, цялата среда видимо се беше променила.
Старите градски къщи бяха възстановени, макар и не 1:1. Другите бяха обрасли със зеленина, а нови постойки като планини с тераси се мерджелееха синкаво в далечината.
От една алея дочу шум.
Колкото се приближаваше, толкова разбираше мащабът на тържеството. Навякъде се щураха много високи хора с и ЖИВИ ДЪРВЕТА с ВИНО в ръка и се ПОЗДРАВЯВАХА един друг. Около тях течаха мини представления с кукли, тичаха деца, високи горе долу колкото Саша, облечени с красиви карнавални дрехи. Тя се сля със тях. Погледна картата и тефтерчето си. Хартиената карта се беше променила.
Внезапно, късният следобед се стъмни, появи се звездно небе като кадифено платно с безброи искрящи сребърни, червени, виолетови перлички в непрестанно движение. Саша се сви между две деца. Притихна.
Същото направиха и останалите.
-Скъпи жители на Земя - каза ярък,но флуиден глас като река, -нека посрещнем Новия МИЛЕНИУМ!
No comments:
Post a Comment