Днешното ми разказче е опит да съчетая две съвсем различни неща по абсурден начин и да направя връзка между тях, а именно Приказен Елф и Диктаторът на Северна Корея. Разбира се, пак си играя съз значенията на Bow (прегъвам). Часон e името на древнокорейската династия.
Прекрачих си лимита от думи.#Writetober2020 #Milvadraskatel #writingprompt
5. BOw
Гората днес бе особено мрачна, забеляза Часонтир.
Преплетените клонки не помръдваха. Синкава светина проникваше през тях като сияние на кристал. Реката шумолеше тъмно в устоя си, светещи насекоми издаваха звуците си като камбанки. Хладен вятър носеше всякакви аромати и още безброй мистични шумове. Въпреки красотата, елфът знаеше, че трябва да е нащрек. Той стисна лъка си още по-силно и се огледа.
Откакто Свещената елфическа гора беше превзета от гоблините, нито един Елф не спеше спокойно. Всеки ден патрули обхождаха в ранни зори, по двама и чистеха гората на принципа на механичното отстраняване на проблем (другото беше магическо).
Часонтир обаче винаги ходеше сам. Така можеше да се концентрира.
Без да осъзнава какво прави, може би под въздействие на среднощния си сън, той повдигна лъка си и му се възхити.
А имаше от какво.
Елфическата изработка нямаше равна на себе си- би издържала векове, епохи... Преплетените рамена като клони, гъвкави, но и в същото време много здрави, бяха изваяни с детайли, каквито и в реалността не можеха да се срещнат , а най-скъпоценни и редки светещи камъни заемаха мястото си, заедно с елегантната емблема на Елфическия клан. Часонтир се протегна да я докосне.
И всичко секна. Остра навъзможна болка прониза главата му, а дъхът му загуби синхрона си с Гората. Елфът се свлече, не можа да извика, а пръстите му с безмерно съжаление се вкопчиха в лъка, погледът му за последно го проследи... Гората стана още по-тъмна до най-тъмното черно.
Ча Сон зае мястото си в редицата си и нададе приветствен рев с останалите единици, който заля площада като водопад. Знамена плющяха от всички страни, настроението беше екзалтиращо, епично.
Още миг, щеше да да се появи Лидерът.
Всички трябва да се поклонят, не, трябва да не спират да правят своя поклон. И да са щастливи.
Заваля дъжд. Облаците затъмняваха иначе светлата личност на Великият Водач (да, не е грешка, че е с ЪТ!), нисък и възпълен, двама генерали държаха по два чадъра от двете му страни, които водеха своеобразна битка помежду си.
Развълнуван женски глас обяви присъствието му от Високоговорител, впиващ се като корен в ушите и в мозъка. Великият лидер е бил на лов, бърбореше почти през плач гласът. Намерил е невероятна реликва, която ще краси колекицята му и ще го води през следващия му лов.
Лидерът размаха придобивката си, като едвам не извади очите на Лявостоящия генерал.
Ча Сон почувства, че времепространството се стеснява и го зашеметява.
Той имаше връзка с този предмет. Неистово го знаеше.
Това... е МОЕ.
No comments:
Post a Comment